Унгарски учител, пребивавал в Пловдив, допринася за развитието на българското образование през XIX в.
По повод унгарския народен празник 15 март – 175 години от Унгарската национална гражданска война, посланикът на България в страната Христо Полендаков и шефът на Българския културен институт в Будапеща Пламен Пейков посетиха селището Батя в непосредственост до гр. Калоча, комитат Бач-Кишкун, с цел да отдадат респект пред личността и делото на Ендре Пастори – име, обвързвано както с унгарската революционна битка, по този начин и с културно-просветното дело в Пловдив през втората половина на XIX век. Това е едно към момента малко познато име в историята на българо-унгарските културни връзки, показват за рубриката БГ Свят на Българска телеграфна агенция от Българския културен институт в Будапеща.
Революцията и битката за национална самостоятелност на Унгария през 1848-49 година приключва с погром. Нейните ръководители получават леговище на територията на Османската империя, на първо време във Видин, а по-късно – във Велико Търново и Шумен. След заминаването от Шумен на Лайош Кошут и най-приближените хора от свитата му, част от емигрантите остават на територията на Османската империя, по-точно в днешните български земи. Един от тях е Ендре Пастори – артилерийски поручик, който пребивава в Пловдив повече от 10 години. Той е квалифициран правист, по време на битката е кралски нотариус в артилерийската част, а след разгрома бяга дружно с военачалник Бем в Османската империя.
След юни 1850 година нейното държавно управление приключва подпомагането на унгарската емиграция и той е заставен да се погрижи за препитанието си. По време на изгнанието си (1850-1867) взел участие интензивно и съдействал за развиването на българското обучение в Пловдив.
В Пловдив опознава българските католици и " тамошните условия “. Започва да преподава латински език в гимназията, учи български и написва две граматики на родния ни език. Първата от тях е " Кратка българска граматика на латински език “ (1856, Пловдив), а втората – " Българско-италианска граматика “ (1862, Пловдив).
Учебникът-граматика на Пастори включва 15 глави ситуирани на 129 страници. Тя се явява втората българска граматика на непознат език. Пастори е употребявал и ръкописа на италианската граматика на българския език, написана от отец Едуард Валпа – италиански мисионер при католиците в пловдивско. Последният живее от 1841 година при павликяните в Пловдив и село Калъчлии (сега кв. " Генерал Николаево “ на град Раковски). Пастори е писал българските думи с латински букви съгласно фонетичните наставления, които са употребявани от католиците тогава. Той също написва и " Българско-италианска грамматика за блъгары-ты “, издадена през 1862 година в Пловдив.
Учебникът-граматика на Пастори остава неиздадена, само че съхранен в библиотеката на католическата черква " Пресвето сърце Исусово “ в тогавашното село Генерал Николаево, през днешния ден квартал на град Раковски. След Втората международна война огромна част на списък на гореспоменатата католическа енория е предаден в Националната библиотека " Св.св. Кирил и Методий “ в София.
Завръщайки се в Батя, в продължение на 20 години като почитан преподавател възпитава децата на пламенна обич към Родината. … “ Това е част от надписа върху паметната плоча на Ендре Пастори, открита през 2020 година в с. Батя. Интересното в тази ситуация е, че основателят за нейното основаване – интензивният локален държавник Пал Марош, взема решение да я сложи върху фасадата на личната си къща, защото не може да се откри сигурно къде тъкмо се е намирал домът на Пастори.
В навечерието на унгарския народен празник, когато от името на българската страна бе поднесен венец пред плочата на Ендре Пастори, дипломат Полендаков персонално поздрави господин Марош и госпожа Симеонова за родолюбивата им постъпка, с помощта на която на унгарска земя към този момент имаме още едно паметно място на българо-унгарските връзки.
Източник: БТА
Революцията и битката за национална самостоятелност на Унгария през 1848-49 година приключва с погром. Нейните ръководители получават леговище на територията на Османската империя, на първо време във Видин, а по-късно – във Велико Търново и Шумен. След заминаването от Шумен на Лайош Кошут и най-приближените хора от свитата му, част от емигрантите остават на територията на Османската империя, по-точно в днешните български земи. Един от тях е Ендре Пастори – артилерийски поручик, който пребивава в Пловдив повече от 10 години. Той е квалифициран правист, по време на битката е кралски нотариус в артилерийската част, а след разгрома бяга дружно с военачалник Бем в Османската империя.
След юни 1850 година нейното държавно управление приключва подпомагането на унгарската емиграция и той е заставен да се погрижи за препитанието си. По време на изгнанието си (1850-1867) взел участие интензивно и съдействал за развиването на българското обучение в Пловдив.
В Пловдив опознава българските католици и " тамошните условия “. Започва да преподава латински език в гимназията, учи български и написва две граматики на родния ни език. Първата от тях е " Кратка българска граматика на латински език “ (1856, Пловдив), а втората – " Българско-италианска граматика “ (1862, Пловдив).
Учебникът-граматика на Пастори включва 15 глави ситуирани на 129 страници. Тя се явява втората българска граматика на непознат език. Пастори е употребявал и ръкописа на италианската граматика на българския език, написана от отец Едуард Валпа – италиански мисионер при католиците в пловдивско. Последният живее от 1841 година при павликяните в Пловдив и село Калъчлии (сега кв. " Генерал Николаево “ на град Раковски). Пастори е писал българските думи с латински букви съгласно фонетичните наставления, които са употребявани от католиците тогава. Той също написва и " Българско-италианска грамматика за блъгары-ты “, издадена през 1862 година в Пловдив.
Учебникът-граматика на Пастори остава неиздадена, само че съхранен в библиотеката на католическата черква " Пресвето сърце Исусово “ в тогавашното село Генерал Николаево, през днешния ден квартал на град Раковски. След Втората международна война огромна част на списък на гореспоменатата католическа енория е предаден в Националната библиотека " Св.св. Кирил и Методий “ в София.
Завръщайки се в Батя, в продължение на 20 години като почитан преподавател възпитава децата на пламенна обич към Родината. … “ Това е част от надписа върху паметната плоча на Ендре Пастори, открита през 2020 година в с. Батя. Интересното в тази ситуация е, че основателят за нейното основаване – интензивният локален държавник Пал Марош, взема решение да я сложи върху фасадата на личната си къща, защото не може да се откри сигурно къде тъкмо се е намирал домът на Пастори.
В навечерието на унгарския народен празник, когато от името на българската страна бе поднесен венец пред плочата на Ендре Пастори, дипломат Полендаков персонално поздрави господин Марош и госпожа Симеонова за родолюбивата им постъпка, с помощта на която на унгарска земя към този момент имаме още едно паметно място на българо-унгарските връзки.
Източник: БТА
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ